Сприхавата Мика
19 Март 2015
Когато се разхождаме, Мика постоянно се лае с другите кучета и се опитва да избяга, за да се сборичкат. Лошо ли сме я възпитали? Напоследък се крие и ходи по нужда само, когато не я виждаме.
Ева


Генерализираното агресивно поведение може да има няколко основни причини: може да става върпос за неправилно социализирано куче по време на първите 3-12 седмици живот, да е причинено от травматични преживявания, да има териториален компонент, и т.н. Обикновено не е резултат на лошо обучение, макар че нашето отношение към животното би могло да е част от развитието на проблема.
Ако е въпрос на неправилна социализация или на травма, поведението на кучето е мотивирано от страх, а във вторият случай тя не може да приеме навилизането на други животни в „нейната територия“ (няма нужда да е само вкъщи... много кучета си носят територията с тях – "където съм аз, там е мое!")
Също е възможно поведението й да е мотивирано от изнервяне – в този случай често се среща, че когато кучето е било по-малко и се е опитвало да се доближи до други животни, за да ги подуши или да поиграят, не сме му позволявали и това генерира стрес и негативна емоция, която тя асоциира с появата на друго куче и с течение на времето тази асоциация се генерализира и само при появата на друго животно, нашето куче изпада в състояние на негативна емоция, особено ако, за да предотвратим тези опити за приближаване сме използвали не особено приятни средства като каишки с шипове, душащи каишки, физически удари, дърпане на каишката, т.н, и така сме затвърдили впечатлението на кучето, че приближаването на друго животно е нещо неприятно.
Обикновено позицията, която заема кучето варира в зависимост от мотивацията – ако кучето е присвито, дръпнало ушите назад и с прибрана опашка обикновено е знак, че го е страх и е заело защитна позиция. Ако кучето е изправено и изглежда сякаш се опитва да е по-голяма от себе си (вдигнати уши, опашка, настръхнала козина, т.н) обикновено е териториална агресия. Трябва да имате предвид обаче, че при кучета със страх, позицията може да се промени с течение на времето, тъй като чрез демострацията на тази си агресивност, кучето успява да се освободи от това, което го плаши. За това е толкова важно да може да се установи мотивацията.
Решението на този проблем минава през сесии за дресировка с квалифициран специалист в поведенчески проблеми и модификация на поведението. За съжаление, в България все още няма такива. Ако смяташ да се обърнеш към някого за помощ проучи сериозно методите му. Ако се използват физически или вербални наказания (каишки, удари, ел. шок, крясъци и т.н.) е много вероятно едно страхливо куче съвсем да се затвори в себе си и дори е възможно да демонстрира агресивност към хората.
Има няколко неща, които можете да направите и сами, за да помогнете на кучето (независимо от мотивацията на поведението), като например да организирате срещи с други кучета в контролирана среда, където можете да научите животното да толерира присъствието на друго куче, без това да преминава през обичайния стрес на типичната разходка. Важно е някой да ви помогне по време на тези сесии, за да ви покаже точно кога трябва да поощрите или да игнорирате кучето. Докато тече терапията е много важно да избягвате конфликтни ситуации, за да предотвратите създаването на нови негативни асоциации. Това може да предполага смяна на часовете и зоните за разходка. Когато се срещнете с друго куче на улицата, опитайте се да предотвратите реакцията (А НЕ ДА Я ПОПРАВЯТЕ СЛЕД СВЪРШЕН ФАКТ) и преди кучето да реагира агресивно да му привлечете вниманието с някоя вкусотия (кренвиршите вършат чудесна работа). Само можете да й дадете наградата, докато другото живото е далече и вашето куче не е реагирало агресивно. Ако закъснеете и реагира и въпреки това му дадете награда, създавате успещането у кучето, че тази реакция е подходяща.
Други подходящи упражнения са да научите кучето да ви поглежда по заповед. Така ще ви е по-лесно да привлечете вниманието й. Да върви до вас, да идва, ако го викате, да сяда, да стой мирно и т.н. Всички тези упражнения трябва да се правят само с поощрения, за да може очакването за награда в критичния момент да е по-силно от желанието да изгони другото куче.
Макар че тези съвети няма да решат проблема, със сигурност ще ви помогнат да го контролирате и да не се влоши, докато намерите правилния специалист, който може да ви помогне.
Поздрави!