В рамките на 2 седмици, моята 9-годишна кокерка беше нападната 2 пъти от големи кучета, докато се разхождахме в парка. Сега не желае изобщо да ходи там и се паникьосва, когато види други кучета (дори и да са пинчери!). Ако е на повод, дърпа силно в обратната посока, а ако е отвързана, започва да трепери и да скача по мен да я гушна и не може изобщо да се разходи спокойно, ако наблизо има кучета или дори ако само се чува лай в далечината. Не я вдигам на ръце и не я милвам, за да не насърчавам това поведение, но не знам как да я успокоя и да я науча отново да се разхожда, без да изпада в паника? Деси
Здравей, Деси, Първо, много съжалявам за ужасните преживявания, както за кокерката, така и за теб! За съжаление, понякога се случват инциденти и колкото и да не ни се иска, те имат своите дългосрочни и понякога необратими последствия.
Въпросът ти е чудесен и е основата на научните ми проучвания за Катедрата по ветеринарна медицина в Барселона в момента.
Теорията, че милването и гушкането при проява на страх не е правилен подход е изключително широко разпространена и абсолютно невярна. Страхът е една от основните, т.нар. базови емоции. Те се развиват на много ниско неврологично ниво – първичното (почти токова ниско, колкото са рефлексите – дишане, мигане и т.н., неща, за които не използваме рационални когнитивни ресурси, за да изпълняваме). Тоест – когато ние (или кучето) изпитва някоя от основните емоции, няма когнитивна дейност и следователно няма учене, т.е. още на биологично ниво е невъзможно, както да наградиш, така и да накажеш базовите емоции (просто няма мисъл). Не знам дали си изпадала в пристъп на паника или нервна криза – колкото и да те бият (или награждават), докато не ти мине страхът – нищо няма ефект.
Сега се постави в ситуацията на твоето съкровище. Преживяла е нещо много травмиращо. Два пъти. Сега много я е страх. В продължение на 9 години ти си й пътеводната светлина и сега, когато я е страх от външен фактор и има нужда от твойта подкрепа в нейното защитено пространство около теб – не го намира. Т.е. остава съвсем сама. По темата са направени множество научни изследвания, особено с деца живели по времето на войната в Косово. Доказано е, че когато референтната фигура (в този случай майката, в твоя – стопанина) не винаги откликва в ситуации на страх и паника или тотално откаже закрила в тези моменти, децата (и кучетата) основно реагират по 2 начина – или си търсят нова референтна фигура, която да им предостави необходимите ресурси в тези моменти или се затварят от света и не се доверяват на никого. И двете опции са нежелани.
Така че, моят съвет е следният – не отказвай защита на уплашеното ти сладурче, когато има нужда от нея. Когато се поуспокои, я похвали и продължете разходката. Можеш да прецениш нивото на стрес, ако когато чуе или види друго куче и изглежда уплашена, въпреки това приема храна или не. Истинската паника пречи на приемането на храна, тъй като не е адаптативно да дъвчеш и да бягаш от хищника. Ако приема храна без да я насилваш всеки път, когато чуе или види кучето, й давай по нещо вкусно. Това се нарича контра-кондициониране. Негативният стимул (друго куче) се превръща в позитивен, тъй като не е възможно нещо, което ми предоставя позитивни емоции да е лошо.
Ако не приема храна – стимулът е прекалено силен. Примерно.... ако се гмуркаш с акули, но си в клетка, те е страх, но се пробваш. Ако видиш акула и не си защитена – паника. В такива случаи се опитай да я успокоиш и да я изведеш от конфликтната ситуация по най-бързия начин. Ако лаят е по-отдалече и кучето е по-малко, може би ще се поуспокои и ще се върне в когнитивно състояние.
В никакъв случай не я насилвай да стои в ситуация, в която не се чувства сигурна и я е страх. Всички реагираме в ситуация на страх с една от двете основни реакции – или се опитваме да се отдалечим от това, което ни плаши.... или, ако това е невъзможно (каишка, например) се опитваме да го уплашим достатъчно, за да се махне нещото, от което ни е страх, т.е. проява на агресия. В никакъв случай не трябва да се стига до това, защото процесът после е много труден и понякога необратим.
Работата и обучението ще е много бавен процес, изискващ постоянство и настоятелност. Възрастта също е фактор. Моят съвет е да потърсиш професионалист, който да може да ти помогне на място в началото да можеш да идентифицираш проблемните моменти и емоционалното състояние на кокерката. Обаче, ако треньорът настоява, че награждаваш страха, ако не го игнорираш – аз бих го сменила – рискуваш да се затвори в себе си и да изгуби доверие в света. Освен това, ще ти е от огромна помощ, ако можеш да разчиташ на познати със стабилни нереактивни кучета, с които да можеш да работиш в изключително контролирана среда, винаги с помощта на професионалист. |