Здравейте, имам 3-годишно куче Чарли - мелез, около 20 кг., некастриран мъжки, (не искаме да го кастрираме, въпреки че не е породист). Чарли е много емоционално и любвеобвилно куче, обича всички хора, но откакто "възмъжа"
не търпи мъжки кучета навън при разходка и това ми създава доста
трудности. Преживяла съм доволно количество инциденти с това поведение.
Не знам как да го отуча да се хвърля към тях при всяка възможност. Към
хора не е агресивен, към женски кучета и към мънички кученца също.
Ходехме доста на кучешко училище, но там не са го учили за тези неща,
защото не ги проявяваше, а сега момчето, което водеше обучението, ми е
много далече и няма как да се срещаме за уроци отново.
Предварително много ви благодаря за вниманието и отговора!
Поздрави,
Иванка
Пловдив
Доскоро и аз имах един такъв герой и разбирам трудностите ви добре.
Затова ще съм напълно директна – ако нямате намерение да го развъждате (а не виждам причина да имате), най-доброто решение е да го кастрирате. Макар да не е предпочитан вариант за вас, кастрацията има много положителни страни.
Първо, удължава живота на животното. Кастрираните кучета имат по-нисък риск от рак на простата и на тестисите (там практически няма). А напрежението, което имат в тази част от тялото си, заради неосъществено желание за съвкупление, цял живот предизвиква доста дискомфорт. Освен това, когато тялото им не произвежда тестостерон, живеят по-спокойно, защото вече нямат такава изявена потребност да „се доказват“ – и на женски, и на други мъжки кучета. Всички знаем, че стресът е една от основните причини са скъсяване на живота, а след кастрацията той намалява наистина значително.
Второ, кастрацията, по правило, спестява точно описания тип агресия – само към мъжки кучета. При около 50% от животните има промяна веднага. При още 20% в спедващите няколко месеца се забелязва промяна. Много е важно да се реагира бързо, защото колкото повече „инциденти“ има, толкова повече той се учи, че това е начин за решаване на конфликти и тогава минава от биологична агресия към заучена и нещата стават много по-трудни и продължителни за корекция.
Трето, кастрацията е добра мярка за безопасността на вашето куче – намалява риска да хукне след разгонена женска, да пресече оживена улица или да се изгуби.
Четвърто, както споменах в началото, не виждам причина, да искате да развъждате кучето си. Какво ще се случи, ако все пак той ви избяга и заплоди женска? Грижите за 7-10 безпородни кутрета са за майката и нейните стопани, но моралната отговорност за тяхното нежелано създаване, ще е и ваша.
Сигурна съм, че кучето ви е прекрасно и много го обичате, но нека бъдем реалисти. Всички знаем, каква е нерадостната съдба на непородистите кучета, които не са били планирани и желани.
Така че първата стъпка е кастрацията.
Има вариант за т.нар. „временна химическа кастрация“. На кучето се инжектира подкожен имплант (като идентификационния), които блокира производството на тестостерон за около 6 месеца. След този период кучето отново е фертилно. Това е сравнително скъп продукт за контролиране на разгонването, но така ще можете да проверите дали причината за поведението му наистина е хормонална или по-скоро териториална, протекционна или има някаква друга мотивация. Освен това, така ще можете да се убедите, че с кастрацията кучето не губи характер, не става лениво, глупаво, дебело и т.н. Просто става по-спокойно и щастливо.
При всяко положение обаче ще имате нужда от уроци. Трябва ви професионалист, който може да ви покаже как правилно да работите с кучето си. Работата ви ще бъде значително по-ползотворна, ако вече сте кастрирали кучето си.
Късмет и успех!
|
