Мария Бакърджиева е родена в София. От 2008 г. живее и работи в Барселона, Испания.
Има магистърски степени от „Автономния университет“ в Барселона - по специалностите „Етология“ във Факултета по Ветеринарна медицина и „Водач на работещи кучета“. Основател на Dadog – организация за обучение и работа с кучета.
Владее български, английски, испански, каталунски и френски език.
Като единствен дипломиран етолог в България, Мария е официален консултант на Фондация „Вземи ме вкъщи“.

Интервю с Мария


Имаше ли куче като дете? 
Като малка много обичах да си играя на собственик на хотел за кучета. На 5 години ми подариха куче. Само след 2 години се реши, че той вече не може да живее с нас. Беше развил стрес от оставане сам вкъщи ... и го подарихме. Ако тогава знаех това, което знам сега! Арчи щеше да си изживее старините с нас.

Винаги ли си знаела, че ще занимаваш професионално с животни?
Всъщност учих, завърших, работих в сферата на маркетинга и рекламата. Докато не дойде Чуп, малката бяла топка, която всяка сутрин ми дава 101 причини да се усмихна.
Работата ми с животни започна сякаш на шега. С една идея и малко повечко свободно време. И така вече 3 години. Започнах работа в една ветеринарна клиника като стажант – без опит и без образование, но за това пък с ужасен страх от кръв и игли. Там се научих много бързо на много неща, няма как - първа помощ за наранено животно, различни заболявания, необходими предпазни мерки, т.н. 

И след това реши да си осигуриш и теоретична подготовка?
Да, през 2011 започнах курс за дресьор на кучета с някои от най-добрите специалисти в сферата в Испания. След повече от 400 часа практическа и теоритична работа се дипломирах. По това време регистрирах ДаДог – организация за обучение и работа с животни, главно с кучета, но от време на време се прокрадва и по някой мяукащ клиент. 
През 2012-13 записах 2 паралелни магистратури. Едната - по Етология във Факултета по Ветеринарна медицина в Автономния университет в Барселона. Там бяхме 25 човека, 20 ветеринара, 4 биолога и аз. Там работихме както с кучета, така и с котки, крави, коне, прасета, игуани, зайци, лисици и какво ли още не! Оказа се, че програмата е много престижна – имаше ученици от цял свят, някои от които бяха чакали с години, за да ги приемат. Там се срещнах с някой от най-изявените специалисти в момента, както от Испания, така и от Англия, Белгия и Швейцария. Другата магистратура беше за водачи на работещи кучета.

Имаше ли вече конкретни планове как да използваш наученото?
Първоначалната идея беше да подготвям кучета-асистенти за хора с физически проблеми. С времето обаче много се запалих по терапията с животни и с помощта на професионалисти в сферата, паралелно работих в няколко проекта за зоотерапия – с хора с умствени или физически проблеми, със затворници, с малтретирани жени и деца, с емигранти. И така до днес, когато работя с колективи от третата възраст и подготвяме няколко големи изненади за догодина. След като завърших успешно в началото на 2013, отново станах стажант при най-добрия специалист по поведение на животните в Испания. Серхио продължава да е изключително близък приятел и партньор и често работим заедно. 
През последните 3 години не е имало нито един ден, който да не е бил отдаден на кучетата – понякога по работа, понякога за удоволствие, и винаги - за да науча. През 2013 завърших курсовете САР 1 и 2 за кликер обучение, както курс за специалисти в зоотерапията и постояно посещавам семинари, курсове, тренинги, т.н.